По приятелски

Тъга и мрачни мисли ме обземат

щом очите ти от мен се снемат.

Но когато си до мен,

еуфория и щастие аз усещам,

дори бих казала,

че като звездица блесвам.

Понякога си мил, бих казала грижовен,

друг път груб и много сложен.

Но любовта е силна,

сърцето ми обгръща

и май дори и в мания се тя превръща.

Веднъж–дваж почувствах меките ти устни

и усетих по себе си горещите ти пръсти.

Ръцете ти са груби

от побоища безумни,

думите лъжливи, нагли, пиперливи.

Лош нрав, прикрита нежност,

любов безумна въпреки откритата ти бедност.

Бих казала, че истинско това е

и надали някой може да ме опровергае.

Ще се боря, ще съм до теб,

дори бих умряла, ако нещо лошо случи се с теб.

Но това ти не би го оценил

и винаги ще бъдеш само по приятелски с мен мил.