19.05.2013 г., 9:33

По приятелски

917 0 0

Тъга и мрачни мисли ме обземат

щом очите ти от мен се снемат.

Но когато си до мен,

еуфория и щастие аз усещам,

дори бих казала,

че като звездица блесвам.

Понякога си мил, бих казала грижовен,

друг път груб и много сложен.

Но любовта е силна,

сърцето ми обгръща

и май дори и в мания се тя превръща.

Веднъж–дваж почувствах меките ти устни

и усетих по себе си горещите ти пръсти.

Ръцете ти са груби

от побоища безумни,

думите лъжливи, нагли, пиперливи.

Лош нрав, прикрита нежност,

любов безумна въпреки откритата ти бедност.

Бих казала, че истинско това е

и надали някой може да ме опровергае.

Ще се боря, ще съм до теб,

дори бих умряла, ако нещо лошо случи се с теб.

Но това ти не би го оценил

и винаги ще бъдеш само по приятелски с мен мил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марта Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...