Вървя самотен във нощта, по дългата алея, обгърната във тишина!
И сякаш призраци край мене, със пропити от тъгата си лица…
Безмълвно пишат във мъглата, безкрайни тайнствени слова!
И в тез лица, обречени в страдание, аз виждам скрито едно единствено послание…
Дори изгубил ти надежда, не изпадай в отчаяние!
Защото може би е тежка твоята съдба, но някъде във края…
Теб седи и чака, искрена и чиста, магията на любовта!!!