18 jul 2024, 8:43

По пътя 42

  Poesía
376 0 0

   П О   П Ъ Т Я   42

 

Когато човек е подготвен

и има на всеуслушание нещо важно,да каже,

Поези ята просто се случва

и преодолява непреодолимите разстояния.

 

Не може на топло,да си стои,

в Душата,която я е изстрадала,

излиза навън и зовящо крещи:

"Събудете се всички и заедно нека се справим!"

 

От доста отдавна говоря,

крайно време е някои,да започнат,да се усещат,

че от Хоризонтите на Отворените Простори,

Зловещи Сили към нас пътуват насреща...

 

Моите думи са камбанният зов,

спрете,да давате все на заето

и знайте,че аз съм на всичко готов,

до дето сили ми стигат,за Бунт да дърпам въжето...

 

25.05.2024г.гр.Свищов

 

P.S. Бедствието в ямболското село Воден

е нагледен пример за сбъркани принципи,

поради които България е в прегръдка на огъня

на базата на грешни изводи от точни статистики.

 

Статистики за дълги периоди от време

за обема на количествени натрупвания

не са критерии за кратките мигове на екстремност,

причина за нашите материални и душевни срутвания.

 

За кратко градусите са над четиридесет,

а с нашата безотговорност след година или пък две

физиката и психиката ни дали ще остискат,

когато градусите ще скочат над петдесет...?

 

17.07.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...