11 ene 2017, 14:47

По пътя 

  Poesía
466 0 1

Сърцето ми кърви

и няма как да спре...

Страната се топи

и няма накъде...

 

Обществото ни е болно

и вече се овълчи...

Всичко тука е фриволно

и угодно си мълчи...

 

Какво оставяме след нас

на нашите деца?

Ще гледат вероятно във захлас

опустелите градчета и селца...

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??