Сърцето ми кърви
и няма как да спре...
Страната се топи
и няма накъде...
Обществото ни е болно
и вече се овълчи...
Всичко тука е фриволно
и угодно си мълчи...
Какво оставяме след нас
на нашите деца?
Ще гледат вероятно във захлас
опустелите градчета и селца...
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени