11 янв. 2017 г., 14:47

По пътя 

  Поэзия
467 0 1

Сърцето ми кърви

и няма как да спре...

Страната се топи

и няма накъде...

 

Обществото ни е болно

и вече се овълчи...

Всичко тука е фриволно

и угодно си мълчи...

 

Какво оставяме след нас

на нашите деца?

Ще гледат вероятно във захлас

опустелите градчета и селца...

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??