29 abr 2006, 12:40

По пътя на Було

  Poesía
738 0 0

На Емил

     Върви каручката
     на стария Було...

А в нея
няма обич        
да изгрее.

И тъжна 
е принцесата
Мели.

За клоуна,
за своя
Арлекин.

Дали ще могат
искрени сълзи,
сърце горящо
да спасят?

Последна роля,
както често
в живота се случва,
но каква!
Но... и завесата
не ще се
спусне днес.
Сърцето от дърво,
в прекрасни
чувства изгоря,
за да ни грее
и нас още, с чест...

    Арлекино, Арлекино,
    ти от обич изгоря!

29.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...