Madeleine (Мадлен Аспарухова)
47 52
15 mar 2018, 23:57

По пътя на миналото 

  Poesía » Verso libre
654 2 3

Ден след ден през мен минават –

стотици дни далече съм от тебе,

времето – това фатално разстояние,

подминава спомените като гари.

А понякога така ми се пътува

до хората, които бяхме

в онзи снежен януари...

Да вървим по техните стъпки,

да се смеем с техните устни,

да докосваме с техните длани...

Бих пътувал цяла нощ,

бих спирал на всяка гара,

а когато наближи края,

(последна спирка „Раздяла”)

подмладен със стотици дни,

бих скочил от влака

и бих се изгубил безгрижно

по пътищата на нашето минало...

© Мадлен Аспарухова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??