Mar 15, 2018, 11:57 PM

По пътя на миналото 

  Poetry » Free verse
656 2 3

Ден след ден през мен минават –

стотици дни далече съм от тебе,

времето – това фатално разстояние,

подминава спомените като гари.

А понякога така ми се пътува

до хората, които бяхме

в онзи снежен януари...

Да вървим по техните стъпки,

да се смеем с техните устни,

да докосваме с техните длани...

Бих пътувал цяла нощ,

бих спирал на всяка гара,

а когато наближи края,

(последна спирка „Раздяла”)

подмладен със стотици дни,

бих скочил от влака

и бих се изгубил безгрижно

по пътищата на нашето минало...

© Мадлен Аспарухова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??