По пътя на миналото
Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува
до хората, които бяхме
в онзи снежен януари...
Да вървим по техните стъпки,
да се смеем с техните устни,
да докосваме с техните длани...
Бих пътувал цяла нощ,
бих спирал на всяка гара,
а когато наближи края,
(последна спирка „Раздяла”)
подмладен със стотици дни,
бих скочил от влака
и бих се изгубил безгрижно
по пътищата на нашето минало...
© Мадлен Аспарухова All rights reserved.
