По пътя на съдбата

25 feb 2009, 22:00

Poesía

651 0 1

Вървях по пътя на съдбата,

вървях по пътя на скръбта.

Не вярвах в пътя на съдбата,

от проста, но човешка суета.

Вървях! Не се обърнах,

от страх, под парещи сълзи.

От страх да не събудя злото,

което все след мен върви.

Вървях по пътя на съдбата,

стигнах до голямата врата.

Почуках! Бог отвори!

Сложи своята ръка!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.