По пътя на съдбата

Poetry

947 0 1

Вървях по пътя на съдбата,

вървях по пътя на скръбта.

Не вярвах в пътя на съдбата,

от проста, но човешка суета.

Вървях! Не се обърнах,

от страх, под парещи сълзи.

От страх да не събудя злото,

което все след мен върви.

Вървях по пътя на съдбата,

стигнах до голямата врата.

Почуках! Бог отвори!

Сложи своята ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

U (Краси Иванов)

Прекрасно е.С непредвиден край!

2009-02-25T22:31:58+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0