По пътя си човек е сам поел
Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили,
вторачили се в болката напред,
ние трудно осъзнаваме: проклети да са
материалните неща! Зает,
човекът не разбира,
че времето безспирно си лети.
И в него може би я няма дирята
от спомен за човек любим.
Светът създаден е от светлината,
струяща от две отворени сърца.
Защо затваряме врата им,
прикрили с длани очи за любовта?
Неуловими мигове изпускаме
във гонене на празна цел.
и много късно осъзнаваме-
по пътя си човек е сам поел.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
