petinka67 (Петя Кръстева)
455 27252
14 мая 2006 г., 13:20

По пътя си човек е сам поел 

  Поэзия
785 0 5

 

 
Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.

Красивите моменти не усетили,
вторачили се в болката напред,
ние трудно осъзнаваме: проклети да са
материалните неща! Зает,

човекът не разбира,

че времето безспирно си лети.
И в него може би я няма дирята
от спомен за човек любим.

Светът създаден е от светлината,
струяща от две отворени сърца.
Защо затваряме врата им,
прикрили с длани очи за любовта?

Неуловими мигове изпускаме
във гонене на празна цел.
и много късно осъзнаваме-
по пътя си човек е сам поел.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • поздравления за стиха
  • Харесва ми, Петя! И според мен, ако наблегнем на сег.вр. ще има диря в бъд.вр. от едно изживяно мин.вр. Та вместо да препускаме към красиви моменти може би е по-добре да осъзнаем истинските моменти, нищо че не винаги са красиви. Поздрав!(6)
  • НЕПРОСТИМО Е ДА НЯМАШ ТАКЪВ СПОМЕН В ЖИВОТА СИ !СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА! ХАРЕСА МИ!
  • Много хубаво!
  • Много ми харесва! Браво за този стих!
Предложения
: ??:??