По Робърт Бърнс

Веднъж във цъфналата ръж

се срещнали жена и мъж.

Та в цъфнало поле от ръж

който и да беше мъж

пред една сама жена

в лятната горещина

щеше ли да устои?

Ах! Едва ли! Може би?

Той целуна я веднъж

във разцъфналата ръж!

Май хареса ѝ това?

Тя усмихна се едва,

късичката ѝ пола

в миг се смъкна във ръжта!

Блузката ѝ на цветя

също там се озова!

И мъжът я грабна в миг!

Беше смел като войник.

Вкопчени във луда страст

стенеха в любовна сласт!

Тъй посрещнаха нощта.

Поутъпкаха ръжта,

но пък споменът е жив!

Всеки тръгна си щастлив!

Само вятър щом повее

или славейче запее

ще разказват за това

що се случи във ръжта!