15 abr 2017, 10:08

По Р. Бърнс

519 1 0

По Робърт Бърнс

 

Веднъж във цъфналата ръж

се срещнали жена и мъж.

Та в цъфнало поле от ръж

който и да беше мъж

пред една сама жена

в лятната горещина

щеше ли да устои?

Ах! Едва ли! Може би?

Той целуна я веднъж

във разцъфналата ръж!

Май хареса ѝ това?

Тя усмихна се едва,

късичката ѝ пола

в миг се смъкна във ръжта!

Блузката ѝ на цветя

също там се озова!

И мъжът я грабна в миг!

Беше смел като войник.

Вкопчени във луда страст

стенеха в любовна сласт!

Тъй посрещнаха нощта.

Поутъпкаха ръжта,

но пък споменът е жив!

Всеки тръгна си щастлив!

Само вятър щом повее

или славейче запее

ще разказват за това

що се случи във ръжта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...