15 апр. 2017 г., 10:08

По Р. Бърнс

520 1 0

По Робърт Бърнс

 

Веднъж във цъфналата ръж

се срещнали жена и мъж.

Та в цъфнало поле от ръж

който и да беше мъж

пред една сама жена

в лятната горещина

щеше ли да устои?

Ах! Едва ли! Може би?

Той целуна я веднъж

във разцъфналата ръж!

Май хареса ѝ това?

Тя усмихна се едва,

късичката ѝ пола

в миг се смъкна във ръжта!

Блузката ѝ на цветя

също там се озова!

И мъжът я грабна в миг!

Беше смел като войник.

Вкопчени във луда страст

стенеха в любовна сласт!

Тъй посрещнаха нощта.

Поутъпкаха ръжта,

но пък споменът е жив!

Всеки тръгна си щастлив!

Само вятър щом повее

или славейче запее

ще разказват за това

що се случи във ръжта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...