15 апр. 2017 г., 10:08

По Р. Бърнс

517 1 0

По Робърт Бърнс

 

Веднъж във цъфналата ръж

се срещнали жена и мъж.

Та в цъфнало поле от ръж

който и да беше мъж

пред една сама жена

в лятната горещина

щеше ли да устои?

Ах! Едва ли! Може би?

Той целуна я веднъж

във разцъфналата ръж!

Май хареса ѝ това?

Тя усмихна се едва,

късичката ѝ пола

в миг се смъкна във ръжта!

Блузката ѝ на цветя

също там се озова!

И мъжът я грабна в миг!

Беше смел като войник.

Вкопчени във луда страст

стенеха в любовна сласт!

Тъй посрещнаха нощта.

Поутъпкаха ръжта,

но пък споменът е жив!

Всеки тръгна си щастлив!

Само вятър щом повее

или славейче запее

ще разказват за това

що се случи във ръжта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....