15 nov 2017, 8:45

По селски 

  Poesía » Civil
556 0 9

Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.

На кучето лая вековен,
небето гъдѝлка с ръка.
А нашият орех огромен
балади твори в нощта,

която е светла и мека.
Гърдите ѝ диво туптят.
Очите ѝ дирят пътека.
Ръцете магия кроят,

която мирише на чудо.
Издига се синият нимб.
Живота е мъка и лудост.
А ние копнеем от лимб…

 

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??