По селски
Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен,
небето гъдѝлка с ръка.
А нашият орех огромен
балади твори в нощта,
която е светла и мека.
Гърдите ѝ диво туптят.
Очите ѝ дирят пътека.
Ръцете магия кроят,
която мирише на чудо.
Издига се синият нимб.
Живота е мъка и лудост.
А ние копнеем от лимб…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
