15 нояб. 2017 г., 08:45

По селски 

  Поэзия » Гражданская
485 0 10

Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.

На кучето лая вековен,
небето гъдѝлка с ръка.
А нашият орех огромен
балади твори в нощта,

която е светла и мека.
Гърдите ѝ диво туптят.
Очите ѝ дирят пътека.
Ръцете магия кроят,

която мирише на чудо.
Издига се синият нимб.
Живота е мъка и лудост.
А ние копнеем от лимб…

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??