По селски
Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен,
небето гъдѝлка с ръка.
А нашият орех огромен
балади твори в нощта,
която е светла и мека.
Гърдите ѝ диво туптят.
Очите ѝ дирят пътека.
Ръцете магия кроят,
която мирише на чудо.
Издига се синият нимб.
Живота е мъка и лудост.
А ние копнеем от лимб…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
