Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
18 jul 2007, 9:21

По-силна 

  Poesía
729 0 2

Когато притъмня навън
и ти си отиде,
забравих накъде вървя.
Исках да е само сън,
когато рани ме,
но и до днес кървя.


Да се върнеш не молех,
аз бавно умирах,
сърцето ми спираше.
Мечтите си вече не гонех,
а спокойсвие намирах,
светлината си отиваше.


Тогава да изчезна исках,
но в душата имах рана,
а не рана от куршум.
И смъртта поисках...
Да получа от нея покана,
пожелах си наум.


Но, уви, умирам по малко,
понякога ме разсмива
живота с маска дебилна
и в ежедневието жалко,
това, което не ме убива -
ме прави по-силна.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??