По-силна
Когато притъмня навън
и ти си отиде,
забравих накъде вървя.
Исках да е само сън,
когато рани ме,
но и до днес кървя.
Да се върнеш не молех,
аз бавно умирах,
сърцето ми спираше.
Мечтите си вече не гонех,
а спокойсвие намирах,
светлината си отиваше.
Тогава да изчезна исках,
но в душата имах рана,
а не рана от куршум.
И смъртта поисках...
Да получа от нея покана,
пожелах си наум.
Но, уви, умирам по малко,
понякога ме разсмива
живота с маска дебилна
и в ежедневието жалко,
това, което не ме убива -
ме прави по-силна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
И ти бъди СИЛНА,Ели!
!