28 abr 2021, 21:19

По случай Въкресение

  Poesía
491 0 1

 

                   По морският пясък вървях,

                   по стъпките на живота ми.

                   До моите стъпки видях

                   други стъпки,с пирони прободени.

                   Във радост те бягаха с мен,

                   спокойно вървяха във време безгрижно,

                   но изведнъж осъзнах,

                   че в най-тежките дни

                   на тревоги,беди,

                   оставаха само едните следи.

                   Смутено ги гледах и мислех,преди

                   бяха две,а защо сега са сами?

                   Тогава видение до мене съзрях-

                   Христос бе протегнал ръцете Си: 

                   -С тях носех те в трудните дни до сърцето Си,

                   затова са следите еднички.

                   Твоите болки и мъки самичък

                   пожелах да облекча,понеса

                   и безкраен живот в радост,вечност

                   да ти донеса!

                 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...