По морският пясък вървях,

                   по стъпките на живота ми.

                   До моите стъпки видях

                   други стъпки,с пирони прободени.

                   Във радост те бягаха с мен,

                   спокойно вървяха във време безгрижно,

                   но изведнъж осъзнах,

                   че в най-тежките дни

                   на тревоги,беди,

                   оставаха само едните следи.

                   Смутено ги гледах и мислех,преди

                   бяха две,а защо сега са сами?

                   Тогава видение до мене съзрях-

                   Христос бе протегнал ръцете Си: 

                   -С тях носех те в трудните дни до сърцето Си,

                   затова са следите еднички.

                   Твоите болки и мъки самичък

                   пожелах да облекча,понеса

                   и безкраен живот в радост,вечност

                   да ти донеса!