По снимка само ви познавам...
По снимка само ви познавам...
Небето днес се срути във съня ми,
раздираха го птичи крясъци без глас,
уморена бях, плачът ми се изгуби -
отчаяно се блъскаше от бряг на бряг...
Дъждовни капки заваляха в мене,
тежеше ми ужасно мъката неземна,
по снимка само ви познавам,
а любовта тече и в мойте вени...
В ума ми облаци безкрили
заливаха ме бясно с град
и всеки миг пропуснат късче лед е -
забива се във моята душа...
Аз често с мъка ще бележа
откраднатите нежни думи и ръце,
дано във някоя частица вечност
да ви приветствам във изгарящото си сърце...
Сълзите ми тогава ще са леки
и няма да прорязват любовта,
как искам времето да върна -
да се затвори помежду ни пропастта...
Небето се изсипа върху мене,
самата аз превърнах се в мечта,
о, Господи, върни ми ги засмени -
да ги прегърна под печалната луна...
Посветено на баба и дядо по повод 20 години от смъртта им, които се навършват този месец.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados
