По снимка само ви познавам...

Поезия » Друга

845 0 6

Небето днес се срути във съня ми,

раздираха го птичи крясъци без глас,

уморена бях, плачът ми се изгуби -

отчаяно се блъскаше от бряг на бряг...

Дъждовни капки заваляха в мене,

тежеше ми ужасно мъката неземна,

по снимка само ви познавам,

а любовта тече и в мойте вени...

В ума ми облаци безкрили

заливаха ме бясно с град

и всеки миг пропуснат късче лед е -

забива се във моята душа...

Аз често с мъка ще бележа

откраднатите нежни думи и ръце,

дано във някоя частица вечност

да ви приветствам във изгарящото си сърце...

Сълзите ми тогава ще са леки

и няма да прорязват любовта,

как искам времето да върна -

да се затвори помежду ни пропастта...

Небето се изсипа върху мене,

самата аз превърнах се в мечта,

о, Господи, върни ми ги засмени -

да ги прегърна под печалната луна...

Посветено на баба и дядо по повод 20 години от смъртта им, които се навършват този месец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

forsaken93 (Георги Рогачев)

Наистина е прекрасно!

2010-12-20T23:26:48+02:00
milan210 (Милан Милев)

Какво направи ти бе момиче,наистина си луда мацка разплака ме наистина душата ти е изпалнена с мнго нежност и обич.Наистина мн трогващо и силно стихотворение излято като порой на лист хартия излята от твойта малка душа.

2010-08-19T13:29:21+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Благодаря за положителните коментари. Искрено се радвам, че харесахте стиха.
Болката ми е голяма, защото съм се родила след смъртта им, но те винаги ще бъдат в сърцето ми.

2010-06-13T15:33:14+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много хубав стих си им посветила!
Много обич има тук...

2010-06-13T01:08:06+03:00
me4ta16 (Гергана)

Много хубав стих изпълнен с чувства!

2010-06-12T22:57:26+03:00