joanna_vas (Йоанна)
223 460
25 may 2005, 11:06

По стълбицата 

  Poesía
709 0 4

Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца.
И нотите
дъждовни сме
по петолинието синьо,
в което бавно се достигаме.

Червени макове сме
в кошницата
бяла
на невестулката потърсила
спасение.
И все по-ниски сме
и все по-нямаме,
но все остава за да даваме.

Една октава ни разделя
и събира.
Творим се с мисъл
в хармоничните си тонове.
Съзвучие на пеещи
Вселени сме -
така
привикнали сме да се чуваме.

По стълбицата на живота
се изкачваме.
Свещички сме.
Умеем да се виждаме...
Над думите
пред себе си заставаме
и с цялата си обич
се разтваряме
в Окото - плачещо насън!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се чуди Веси, къде си - важното е да се изкачваме!
    Усмивка Роксана И Поздрав Димичка
  • И тук да те поздравя, омайнице! Образността ти е особено оригиналлна. Лети по стълбицата с уменията си!
  • Чудя се,къде съм...на тая стълбица така красиво описана?...Знам,че ще си намеря мястото,много добре си го показала,мила!Поздрав!Докоснаха ме думите ти!
  • Поздрави!
Propuestas
: ??:??