По стълбицата
Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца.
И нотите
дъждовни сме
по петолинието синьо,
в което бавно се достигаме.
Червени макове сме
в кошницата
бяла
на невестулката потърсила
спасение.
И все по-ниски сме
и все по-нямаме,
но все остава за да даваме.
Една октава ни разделя
и събира.
Творим се с мисъл
в хармоничните си тонове.
Съзвучие на пеещи
Вселени сме -
така
привикнали сме да се чуваме.
По стълбицата на живота
се изкачваме.
Свещички сме.
Умеем да се виждаме...
Над думите
пред себе си заставаме
и с цялата си обич
се разтваряме
в Окото - плачещо насън!
© Йоанна All rights reserved.
И Поздрав Димичка 
