По тези стари улици
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите
по истинското лято…
Нахлуха студовете
неповикани,
без миг на преход –
всичко се сковава…
Отварям напосоки
от Евангелието…
И Словото
наново ме създава -
в противовес на всичките ми
трусове,
Бог пак подава
нежност като вино!
Студено ми е…
Искам да танцувам
над всеки миг,
живян като обида!
Разхождам се по тези стари улици…
И болката
внезапно си отива…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
