По тънката нишка...

14 dic 2012, 11:41

Poesía » De amor

447 0 2

По тънката нишка на тихия спомен

пристъпвам сега предпазливо.

Стар, нежен акорд, случайно отронен

ме връща към нещо красиво.

Забравено, бивше, отдавна живяно,

заключено с девет ключалки,

но светещо живо. Неистово рано

потънало в дните ни малки.

Надявам се тайно пътека към него

внезапно насън да открия

и недоволното пламенно Его

във двете му шепи да скрия.

Това скъпо нещо, отдавна изтляло,

било е любов и навярно

било е прекрасно и чисто начало

със клетви за страст и за вярност.

Как искам сега тази обич да върна

да ù се отдам отначало

и старите чувства за миг да прегърна –

частица от моето цяло.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2012-12-16T12:36:37+02:00

Лее се като музика и е много, много красиво!
С голямо удоволствие прочетох!
imperfect (Яна)

2012-12-15T18:45:13+02:00

Изключително красиво написано... За пореден път съм силно впечатлена и удивена от Вашата поезия...