По тънката нишка...
По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно,
заключено с девет ключалки,
но светещо живо. Неистово рано
потънало в дните ни малки.
Надявам се тайно пътека към него
внезапно насън да открия
и недоволното пламенно Его
във двете му шепи да скрия.
Това скъпо нещо, отдавна изтляло,
било е любов и навярно
било е прекрасно и чисто начало
със клетви за страст и за вярност.
Как искам сега тази обич да върна
да ù се отдам отначало
и старите чувства за миг да прегърна –
частица от моето цяло.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
