Любовта настъпва с изгрев.

С твоя мисъл от уста на друг.
С най-неочаклания изблик
и с тишината, в която можеш да си чут. 
Любовта настъпва чисто.
С лицето ти без грим пред него.
С най-истинското чувство,
че някога отново в теб е гледал.
Любовта пристига посред нощ,
когато с мислите тайно си я викал. 
Когато не даваш вече грош
за предишното, с което бил си свикнал.
Любовта пристига, но умее и да тръгва. 
Понякога наподобява дъжд. 
Само истинската душата ти изтръгва
и винаги настъпва по веднъж!