22 ago 2006, 18:00
По вертикалата
По вертикалата
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци.
Затънали в словесен мрак,
пресяват думи сред простора
(кога не зная, нито как)
загубили крилете хора.
Препускат шумно по ръба,
подмамени от хоровода.
Но все така пълзят в калта,
невидими под небосвода.
И сам пропадам в тъмнина,
загубил живите криле,
в праха на твърдата земя
разпъвам жилести ръце.
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци.
Затънали в словесен мрак,
пресяват думи сред простора
(кога не зная, нито как)
загубили крилете хора.
Препускат шумно по ръба,
подмамени от хоровода.
Но все така пълзят в калта,
невидими под небосвода.
И сам пропадам в тъмнина,
загубил живите криле,
в праха на твърдата земя
разпъвам жилести ръце.
© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво,Браво!Това е прекрасен стих!Поздрав!
-
Поздрави на всички
-
Много издържано като форма, поздрави!
-
Браво!Какви образи само!Какъв слух!!!
И слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци!!!
Не го дочетох!
Сигурно не съм дорасла още!
Да ми простят възмутените! -
Хубаво е!
-
Благодаря ти, Злати Благодаря на всички
Поздрави!!! -
И този стих ти е като вик. Хубава е и формата му.
Не "пропадай", Митко. -
Хареса ми! Поздравления!
-
Много е хубаво!
Дълбокосмислено!
Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
как да строша кристала с чудовищна пета,
за да побягна сам с крилете се безпери
и с онзи риск - да падам без край, във вечността?"
Стефан Маларме /из "Прозорците"/
Поздрав!