22.08.2006 г., 18:00 ч.

По вертикалата 

  Поезия
588 0 10
По вертикалата

Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци.

Затънали в словесен мрак,
пресяват думи сред простора
(кога не зная, нито как)
загубили крилете хора.

Препускат шумно по ръба,
подмамени от хоровода.
Но все така пълзят в калта,
невидими под небосвода.

И сам пропадам в тъмнина,
загубил живите криле,
в праха на твърдата земя
разпъвам жилести ръце.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??