По вертикалата
По вертикалата
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци.
Затънали в словесен мрак,
пресяват думи сред простора
(кога не зная, нито как)
загубили крилете хора.
Препускат шумно по ръба,
подмамени от хоровода.
Но все така пълзят в калта,
невидими под небосвода.
И сам пропадам в тъмнина,
загубил живите криле,
в праха на твърдата земя
разпъвам жилести ръце.
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци.
Затънали в словесен мрак,
пресяват думи сред простора
(кога не зная, нито как)
загубили крилете хора.
Препускат шумно по ръба,
подмамени от хоровода.
Но все така пълзят в калта,
невидими под небосвода.
И сам пропадам в тъмнина,
загубил живите криле,
в праха на твърдата земя
разпъвам жилести ръце.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
