По вълните

24 may 2012, 14:25

Poesía » De amor

560 1 2

И като зората сутрин неизгряла,

сърцето бошува се в чужди светове.

Луната малка и някак почерняла,

среща се с самотни ветрове.

И душата ми, като кораб черен,

разбива се в океан от лъжи,

а сърцето ми, раздрана книга,

бушува се заедно с бурните вълни.

Ех, море, ех, вода студена,

ех, ти, мрачен небосвод,

и ти, луна, самотно отразена,

ех, сърце чуждо и безброд.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.