По вълните

24.05.2012 г., 14:25 ч.

Поезия » Любовна

590 1 2

И като зората сутрин неизгряла,

сърцето бошува се в чужди светове.

Луната малка и някак почерняла,

среща се с самотни ветрове.

И душата ми, като кораб черен,

разбива се в океан от лъжи,

а сърцето ми, раздрана книга,

бушува се заедно с бурните вълни.

Ех, море, ех, вода студена,

ех, ти, мрачен небосвод,

и ти, луна, самотно отразена,

ех, сърце чуждо и безброд.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.