24 мая 2012 г., 14:25

По вълните 

  Поэзия » Любовная
557 1 2

И като зората сутрин неизгряла,

сърцето бошува се в чужди светове.

Луната малка и някак почерняла,

среща се с самотни ветрове.

 

И душата ми, като кораб черен,

разбива се в океан от лъжи,

а сърцето ми, раздрана книга,

бушува се заедно с бурните вълни.

 

Ех, море, ех, вода студена,

ех, ти, мрачен небосвод,

и ти, луна, самотно отразена,

ех, сърце чуждо и безброд.

© Атанаска Чочкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??