По здрач
Идвай по здрач.
С изгрева на звездите
забоди поглед
в тъмните мисли.
Целуни с чисти
устни плътния мрак
и се скарай
с покорния праг.
Наведи непокорни
кичури над
безмълвното
безразсъдство
и понеже трудно
се язди ината...
помоли разумът
да яхне твоите чувства.
Как да не паднеш
от своите мъки!
Ще ли се вдигнеш
щом поуката тебе
безпаметно тръшне?
Идвай по здрач,
че по светло
личат синините.
Идвай! Изгряха
звездите...
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
По-добре да се забули!