inaMay (Калина Костова)
55 29
5 mar 2008, 15:49

По звуци и по звън в зора след залез 

  Poesía » Otra
757 0 2
 
Замина си.
Едва го зърнах
в лъч от слънцето,
застинал в зримото на залез
от зимното зелено,
под звуците
на звън от зрънца захар,
посипана на дъното,
за да застеле
с паметта на знаците
и да разтвори
кехлибарено, в оттенъци
зелени листчета на чай,
забързани едно след друго в чашата.
Вън застудя.
За миг усмивките се свиха
и в здрача заподскача силует на страх.
Закачаше жаравата в очите ми,
загребала зениците и ирисите,
изстинали от бавно време,
застояло, злачно, 
в патината на златно.
И завъртя земята пумпал,
зримо, очаквано за някой.
Завърза в облаците зов,
заплете и знамение,
и хвърли зар зад зид,
заключи в замък
заплахата залог...
За край задъхано записа:
задълго, заедно, в новото заглавие.
Затвори стара страница
и спусна прашната завеса,
за да закрие сцената
от минало на нощ.
Зората зазори
и затрепери в птичи звук,
забързано заситни с лапички,
заслуша ромоленето на новото разсъмване...  

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??