По звуци и по звън в зора след залез
Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките се свихаи в здрача заподскача силует на страх.Закачаше жаравата в очите ми,загребала зениците и ирисите,изстинали от бавно време,застояло, злачно, в патината на златно.И завъртя земята пумпал,зримо, очаквано за някой.Завърза в облаците зов, заплете и знамение, и хвърли зар зад зид,заключи в замък заплахата залог...За край задъхано записа:задълго, заедно, в новото заглавие.Затвори стара страницаи спусна прашната завеса,за да закрие сцената от минало на нощ.Зората зазори и затрепери в птичи звук,забързано заситни с лапички, заслуша ромоленето на новото разсъмване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Костова Всички права запазени
