4 ene 2008, 9:58

Победата е твоя!

  Poesía
1.7K 2 9
Времето ще заличи всеки спомен с теб,
забравил да обича, хладен като лед,
запомнил изневери, подлост и лъжи,
живот живян за мъка, болка и сълзи.

Страданията нося, като облак са над мен,
плащам за греха си с тебе споделен,
мислите ми черни... тровени с години,
мразя те... признавам... моля те, прости ми!

Друг се чувствам вече, лош и някак груб,
всичко е до време, всичко е напук,
нищо не задържам, гняв и топлина,
всичко разпиляно, хвърляно така...

Победата е твоя, щастлива си, нали?
Станах аз на пепел, спряла да гори,
а ти излъгана живееш с усмивка през сълзи,
сама сега празнуваш самотните си дни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...