4 янв. 2008 г., 09:58

Победата е твоя!

1.7K 2 9
Времето ще заличи всеки спомен с теб,
забравил да обича, хладен като лед,
запомнил изневери, подлост и лъжи,
живот живян за мъка, болка и сълзи.

Страданията нося, като облак са над мен,
плащам за греха си с тебе споделен,
мислите ми черни... тровени с години,
мразя те... признавам... моля те, прости ми!

Друг се чувствам вече, лош и някак груб,
всичко е до време, всичко е напук,
нищо не задържам, гняв и топлина,
всичко разпиляно, хвърляно така...

Победата е твоя, щастлива си, нали?
Станах аз на пепел, спряла да гори,
а ти излъгана живееш с усмивка през сълзи,
сама сега празнуваш самотните си дни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....