Победата е твоя!
забравил да обича, хладен като лед,
запомнил изневери, подлост и лъжи,
живот живян за мъка, болка и сълзи.
Страданията нося, като облак са над мен,
плащам за греха си с тебе споделен,
мислите ми черни... тровени с години,
мразя те... признавам... моля те, прости ми!
Друг се чувствам вече, лош и някак груб,
всичко е до време, всичко е напук,
нищо не задържам, гняв и топлина,
всичко разпиляно, хвърляно така...
Победата е твоя, щастлива си, нали?
Станах аз на пепел, спряла да гори,
а ти излъгана живееш с усмивка през сълзи,
сама сега празнуваш самотните си дни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
.