Опитах се да те преборя с всички методи,

които смятах – правеха ме силна.

А ти цинично се изплези във лицето ми...

Доказа ми, че аз съм просто НИКОЯ...

Добре, съгласна съм, макар че твойте доводи,

освен останалото, са и неграмотни.

Ще се направя, че ми липсва... етика?

А ти ще продължиш - без  церемонии.

И без мотив... дори така, за себе си,

ще продължиш да си стена затворена.

Е, няма страшно, мога и без тебе.

За мен си просто тежка отговорност.

За мен си само твърде тежко бреме.

Но за какво е целият театър?

Ние сме две отделни категории -

различни без предел и без остатък.

Опитах се да те преборя с всички методи,

но не е  лесно теб да те преборят...

И щом на огледалото лицето си,

видях го  – плоско и безотговорно,

признавам – ти си печеливш със титли,

които аз по принцип не желая.

За мен наградата е просто да си ида.

Оставай победител ти накрая...