21 ago 2012, 10:53

Победител

  Poesía
1.1K 0 9

ПОБЕДИТЕЛ     

 

          “Veni, vidi, vici” *

 

Дойдох, видях...

Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно.

Една река талази мътни влачи

от неизвестното към неизвестното;

 

и тук, на тоя бряг, пристига всеки

– незнаен гост в незнайно мътно време –

да извърви невидима пътека

и да даде, а нищо да не вземе...

 

И аз дойдох!

И не че съм го искал –

случайност преди шест десетилетия.

Реката бяга мътна.

И се плискат

талазите на вечноста в нозете ми.

 

Да я преплувам?

Непосилно бреме...

Да търся брод към някаква далечност?

Не е река, а океан от време!

А кой е прекосил самата вечност?

 

И аз видях!

Какво видях, обаче?

За върхове високи нямах сили,

а в равнината всеки път се влачи

по билото на сенчести могили.

 

И аз вървях сред хоризонти ниски,

сред шепите на гърбави баири...

А може би бе непосилен рискът

по-други хоризонти да подиря?

 

Не победих!

Не вярвам и на оня,

размахвал меч в четирите посоки.

Светът от потното седло на коня

не е със хоризонти по-широки,

 

крилатата победа е миражна –

една невярна мраморна измама.

Дойдох, видях света...

Това е важното.

 

А победител в тая битка

– няма!

 

 

* Veni, vidi, vici – лат. – Дойдох, видях, победих – донесение на Гай Юлий Цезар до Сената в Рим за победата му над понтийския цар Фарнак II  /47 г. пр. н. е/.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...