21 ago 2012, 10:53

Победител

  Poesía
1.1K 0 9

ПОБЕДИТЕЛ     

 

          “Veni, vidi, vici” *

 

Дойдох, видях...

Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно.

Една река талази мътни влачи

от неизвестното към неизвестното;

 

и тук, на тоя бряг, пристига всеки

– незнаен гост в незнайно мътно време –

да извърви невидима пътека

и да даде, а нищо да не вземе...

 

И аз дойдох!

И не че съм го искал –

случайност преди шест десетилетия.

Реката бяга мътна.

И се плискат

талазите на вечноста в нозете ми.

 

Да я преплувам?

Непосилно бреме...

Да търся брод към някаква далечност?

Не е река, а океан от време!

А кой е прекосил самата вечност?

 

И аз видях!

Какво видях, обаче?

За върхове високи нямах сили,

а в равнината всеки път се влачи

по билото на сенчести могили.

 

И аз вървях сред хоризонти ниски,

сред шепите на гърбави баири...

А може би бе непосилен рискът

по-други хоризонти да подиря?

 

Не победих!

Не вярвам и на оня,

размахвал меч в четирите посоки.

Светът от потното седло на коня

не е със хоризонти по-широки,

 

крилатата победа е миражна –

една невярна мраморна измама.

Дойдох, видях света...

Това е важното.

 

А победител в тая битка

– няма!

 

 

* Veni, vidi, vici – лат. – Дойдох, видях, победих – донесение на Гай Юлий Цезар до Сената в Рим за победата му над понтийския цар Фарнак II  /47 г. пр. н. е/.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...