5 ago 2008, 15:44

Победителите от войната

  Poesía » Otra
1.4K 0 5
За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.

Оставени кръвта си да попиваме,
останки жалки от разпръснати медали,
като животните безумно се избиваме,
забравили защо сме клетва дали...

След края се превръщаме в статистика,
на черна страница с кървав отпечатък
и кръстове безброй след цялата безмислица
остават спомен от кошмара жалък.

Сега след края има победители,
но аз не знам с кои съм всъщност,
загубих там аз толкова приятели,
загубих много и от свойта същност.

Главнокомандващи, празнувайте победата,
извоювана с нашите животи,
дано е сладка и кръвта пролятата,
докато ний скърбим за хиляди сироти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...