5 авг. 2008 г., 15:44

Победителите от войната

1.4K 0 5
За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.

Оставени кръвта си да попиваме,
останки жалки от разпръснати медали,
като животните безумно се избиваме,
забравили защо сме клетва дали...

След края се превръщаме в статистика,
на черна страница с кървав отпечатък
и кръстове безброй след цялата безмислица
остават спомен от кошмара жалък.

Сега след края има победители,
но аз не знам с кои съм всъщност,
загубих там аз толкова приятели,
загубих много и от свойта същност.

Главнокомандващи, празнувайте победата,
извоювана с нашите животи,
дано е сладка и кръвта пролятата,
докато ний скърбим за хиляди сироти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...