Aug 5, 2008, 3:44 PM

Победителите от войната

  Poetry » Other
1.4K 0 5
За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.

Оставени кръвта си да попиваме,
останки жалки от разпръснати медали,
като животните безумно се избиваме,
забравили защо сме клетва дали...

След края се превръщаме в статистика,
на черна страница с кървав отпечатък
и кръстове безброй след цялата безмислица
остават спомен от кошмара жалък.

Сега след края има победители,
но аз не знам с кои съм всъщност,
загубих там аз толкова приятели,
загубих много и от свойта същност.

Главнокомандващи, празнувайте победата,
извоювана с нашите животи,
дано е сладка и кръвта пролятата,
докато ний скърбим за хиляди сироти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...