Aug 5, 2008, 3:44 PM

Победителите от войната

  Poetry » Other
1.4K 0 5
За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.

Оставени кръвта си да попиваме,
останки жалки от разпръснати медали,
като животните безумно се избиваме,
забравили защо сме клетва дали...

След края се превръщаме в статистика,
на черна страница с кървав отпечатък
и кръстове безброй след цялата безмислица
остават спомен от кошмара жалък.

Сега след края има победители,
но аз не знам с кои съм всъщност,
загубих там аз толкова приятели,
загубих много и от свойта същност.

Главнокомандващи, празнувайте победата,
извоювана с нашите животи,
дано е сладка и кръвта пролятата,
докато ний скърбим за хиляди сироти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...