Победителите от войната
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.
Оставени кръвта си да попиваме,
останки жалки от разпръснати медали,
като животните безумно се избиваме,
забравили защо сме клетва дали...
След края се превръщаме в статистика,
на черна страница с кървав отпечатък
и кръстове безброй след цялата безмислица
остават спомен от кошмара жалък.
Сега след края има победители,
но аз не знам с кои съм всъщност,
загубих там аз толкова приятели,
загубих много и от свойта същност.
Главнокомандващи, празнувайте победата,
извоювана с нашите животи,
дано е сладка и кръвта пролятата,
докато ний скърбим за хиляди сироти!
© Наталия Иванова All rights reserved.