12 mar 2011, 11:35

Побегналите ветрове

752 0 1

Побегналите ветрове
издраскват своите гърди
по върховете на ръжта.
Шумят като побъркан вълнолом.
Маслените багри на брезите
се размиват – искат да побегнат
към бреговете на реката сбръчкана
и да се спънат в изваяните камъни,
които като жадно стадо биволи
пият от сребристата вода.
Побегналите ветрове
се спират в катранената паст
на нощта.
Ръжта угасва, а брезите тъжно
се навеждат, като плачещи
върби, достигнали реката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенчо Ралчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...