Побегналите ветрове
издраскват своите гърди
по върховете на ръжта.
Шумят като побъркан вълнолом.
Маслените багри на брезите
се размиват – искат да побегнат
към бреговете на реката сбръчкана
и да се спънат в изваяните камъни,
които като жадно стадо биволи
пият от сребристата вода.
Побегналите ветрове
се спират в катранената паст
на нощта.
Ръжта угасва, а брезите тъжно
се навеждат, като плачещи
върби, достигнали реката.
© Пенчо Ралчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
