3 ene 2010, 19:12

Побеля

  Poesía
642 0 1

Утихна поривът лудешки на страстта

и се посипа сняг на мъдростта.

Заглади зъберите и чукарите,

и нрава неудобен на чепатите.

 

 

И стана тихо като във памук -

без болка и пазарен шум.

И без стремеж към съвършенство...

Изчезна някакво вълшебство!

 

 

Утихна вятърът на младостта.

Покри земята сняг на старостта.

И няма вече звън, искри и плам.

Животът си тече съвсем по план...

 

От неизменното начало -

към неизменния финал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...