Побеля
Утихна поривът лудешки на страстта
и се посипа сняг на мъдростта.
Заглади зъберите и чукарите,
и нрава неудобен на чепатите.
И стана тихо като във памук -
без болка и пазарен шум.
И без стремеж към съвършенство...
Изчезна някакво вълшебство!
Утихна вятърът на младостта.
Покри земята сняг на старостта.
И няма вече звън, искри и плам.
Животът си тече съвсем по план...
От неизменното начало -
към неизменния финал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фани Иванова Всички права запазени
